Aug 14, 2006, 10:54 PM

Моята присъда

  Poetry
1.1K 0 2
Кориш ме,че нелепа ревност ме изгаря,
че не вярвам,че на мен държиш.
Но кажи ми нямам ли поводи да нямам вяра,
да се съмнявам в чувствата ти.
С тебе искам аз да бъда,
но нямам сили вече разбери.
Вечна е моята присъда
за теб да изгарям
и да те ревнувам от въздуха дори.
Но ето всичко свърши,
не си ми вече блян,мечта.
Ти си само спомен свършил,
спомен за отминали времена.
Времена в които бях щастлива
само при мисълта за теб.
На тебе явно
прекалено много съм държала,
но днес откривам,
че не си за мен точният човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...