Aug 14, 2006, 10:54 PM

Моята присъда

  Poetry
1K 0 2
Кориш ме,че нелепа ревност ме изгаря,
че не вярвам,че на мен държиш.
Но кажи ми нямам ли поводи да нямам вяра,
да се съмнявам в чувствата ти.
С тебе искам аз да бъда,
но нямам сили вече разбери.
Вечна е моята присъда
за теб да изгарям
и да те ревнувам от въздуха дори.
Но ето всичко свърши,
не си ми вече блян,мечта.
Ти си само спомен свършил,
спомен за отминали времена.
Времена в които бях щастлива
само при мисълта за теб.
На тебе явно
прекалено много съм държала,
но днес откривам,
че не си за мен точният човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...