21 feb 2024, 17:50

Моята свобода...

453 0 0

От твоя скучен монолог ...

Едва душата ми не стана  на хербарий...

Колко  думи ти си противоречи и пропиля...

Аз колко много не чух, не искам  твоя рефрен...

 

Силата в теб е било словото, празно  като  онази костелива черупка...

Празно е като очите ти, скрити зад скъпи очила, но напукани  от твоята агония...

Моето отражение сега ти е скъпо, да аз те пълнех с любов...

Очите ти са бледи и болни  от твоят нарцисизъм, и че не можеш и да се огледаш...

 

Сега си тръгвам и доброта ме обвива и съм свободна...

Хвърляш  ми монети, но и асфалта  ти ги не иска, подигра те с техния звън...

Моята свобода е моя...и я градя с бивши роби...

Тя е това, което съм...безкраен ден с огън вечен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чонкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...