Lalita (Мария Чонкова)

Ако можех да летя 🇧🇬

Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...
Погледът ми зелен като блатно цвете...
Се зарея след птица...
Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...
Митични ветрове я носят и като мида се люлее... ...

Lalita

Poesía » Del paisaje, Verso libre

2024-07-07T18:57:47+03:00 526

Път... 🇧🇬

От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...

Lalita

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-04-09T13:21:21+03:00 435

Изпита свобода... 🇧🇬

В моите чаши плачат лозите, осиротели от човешка примитивност...
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...

Lalita

Poesía » Verso libre, Otra

2024-02-29T19:05:13+02:00 528 1

Възход... 🇧🇬

В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...

Lalita

Poesía » Verso libre, Otra

2024-02-28T16:26:33+02:00 896 1

Дъжд 🇧🇬

Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...

Lalita

Poesía » Del paisaje, Verso libre

2024-02-25T15:24:03+02:00 433

Слънчеви дни... 🇧🇬

Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...

Lalita

Poesía » Del paisaje, Verso libre

2024-02-24T15:13:42+02:00 544

Пролет... 🇧🇬

Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...

Lalita

Poesía » Del paisaje, Verso libre

2024-02-23T20:41:45+02:00 499

Вярата... 🇧🇬

Очите ми потъват в тези пирамиди обляни от слънчеви извивки...
Колко много време е попило и още има да извайва...
Вярвам на очите си, на монолитната мисъл на онзи гении..
Да си аватар днес и миналото е магия...
Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим... ...

Lalita

Poesía » Verso libre

2024-02-22T16:29:31+02:00 544

Моята свобода... 🇧🇬

От твоя скучен монолог ...
Едва душата ми не стана на хербарий...
Колко думи ти си противоречи и пропиля...
Аз колко много не чух, не искам твоя рефрен...
Силата в теб е било словото, празно като онази костелива черупка... ...

Lalita

Poesía » De amor, Verso libre

2024-02-21T17:50:21+02:00 447

Скъперник на теб 🇧🇬

По старите върхове на моята неравност...
Се стичат моите ,обгорели дни в устрем да си отидат в спомени...
Стрелките ме бутат към тях...
Мразя часовник, кой иска живот в секунди?
Аз съм скъперник и алчно те гледам... ...

Lalita

Poesía » Versos blancos, Verso libre

2024-02-20T14:21:15+02:00 790

Морал... 🇧🇬

Времето е затворено в постоянна щампа...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...

Lalita

Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra

2024-02-10T13:52:04+02:00 490

Мое вечно утро 🇧🇬

Фосфорна луна ме събуди...
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества... ...

Lalita

Poesía » Verso libre, Otra

2024-02-09T08:33:35+02:00 630 1

Връх на моя ден 🇧🇬

Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...

Lalita

Poesía » Del paisaje, Verso libre

2024-02-08T11:06:31+02:00 481

Бялото в мен... 🇧🇬

В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...

Lalita

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-02-07T07:29:33+02:00 606 2 1

Луната 🇧🇬

Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...

Lalita

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Verso libre

2024-02-06T13:27:36+02:00 993 1

Живот 🇧🇬

Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...

Lalita

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-02-04T19:28:11+02:00 567 2