2 sept 2006, 23:43
Моята виола
637
0
4
Проплаква някъде тъжна виола
и вие с горчиви сълзи.
Разчупва най-нахално покоя,
в който заспали са хиляди души.
Умолява гласът й да се чуе,
през тъмата хладна да пропълзи,
ледената й прегръдка да разчупи
и сякаш говори, моли се, тъжи.
А сълзите й по лицето ми се стичат
и безгласна съм в тази тишина.
В огледалото на виолата приличам -
там плакала е моята душа.
и вие с горчиви сълзи.
Разчупва най-нахално покоя,
в който заспали са хиляди души.
Умолява гласът й да се чуе,
през тъмата хладна да пропълзи,
ледената й прегръдка да разчупи
и сякаш говори, моли се, тъжи.
А сълзите й по лицето ми се стичат
и безгласна съм в тази тишина.
В огледалото на виолата приличам -
там плакала е моята душа.
© Пепп Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
настръхна ми перушинката.Тъжно е..както и аз..докосва
-
тцтцтц не знаех че си толкова добра,сериозно! Обичам те много и те поздравявам
-
благодаря!
-
Красота и тъга.
Поздрав и усмивка.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
