Моята виола
792
0
4
Проплаква някъде тъжна виола
и вие с горчиви сълзи.
Разчупва най-нахално покоя,
в който заспали са хиляди души.
Умолява гласът й да се чуе,
през тъмата хладна да пропълзи,
ледената й прегръдка да разчупи
и сякаш говори, моли се, тъжи.
А сълзите й по лицето ми се стичат
и безгласна съм в тази тишина.
В огледалото на виолата приличам -
там плакала е моята душа.
и вие с горчиви сълзи.
Разчупва най-нахално покоя,
в който заспали са хиляди души.
Умолява гласът й да се чуе,
през тъмата хладна да пропълзи,
ледената й прегръдка да разчупи
и сякаш говори, моли се, тъжи.
А сълзите й по лицето ми се стичат
и безгласна съм в тази тишина.
В огледалото на виолата приличам -
там плакала е моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепп Всички права запазени
