2.09.2006 г., 23:43 ч.

Моята виола 

  Поезия
638 0 4
Проплаква някъде тъжна виола
и вие с горчиви сълзи.
Разчупва най-нахално покоя,
в който заспали са хиляди души.


Умолява гласът й да се чуе,
през тъмата хладна да пропълзи,
ледената й прегръдка да разчупи
и сякаш говори, моли се, тъжи.


А сълзите й по лицето ми се стичат
и безгласна съм в тази тишина.
В огледалото на виолата приличам -
там плакала е моята душа. 

© Пепп Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??