Sep 2, 2006, 11:43 PM
Моята виола
636
0
4
Проплаква някъде тъжна виола
и вие с горчиви сълзи.
Разчупва най-нахално покоя,
в който заспали са хиляди души.
Умолява гласът й да се чуе,
през тъмата хладна да пропълзи,
ледената й прегръдка да разчупи
и сякаш говори, моли се, тъжи.
А сълзите й по лицето ми се стичат
и безгласна съм в тази тишина.
В огледалото на виолата приличам -
там плакала е моята душа.
и вие с горчиви сълзи.
Разчупва най-нахално покоя,
в който заспали са хиляди души.
Умолява гласът й да се чуе,
през тъмата хладна да пропълзи,
ледената й прегръдка да разчупи
и сякаш говори, моли се, тъжи.
А сълзите й по лицето ми се стичат
и безгласна съм в тази тишина.
В огледалото на виолата приличам -
там плакала е моята душа.
© Пепп All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
настръхна ми перушинката.Тъжно е..както и аз..докосва
-
тцтцтц не знаех че си толкова добра,сериозно! Обичам те много и те поздравявам
-
благодаря!
-
Красота и тъга.
Поздрав и усмивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
