20 dic 2017, 1:09

Моята вяра

1.5K 3 1

И в студ, и в мраз, и в мъки,

сред милиони угаснали звезди,

без протекции и препоръки,

добротата пак ще се роди.

Край изоставени огнища

и в пустеещи души,

без да иска нищо,

мъката ще утеши.

С тих и кротък глас

ще прогони страховете

люто покълнали в нас,

прощавайки ни греховете.

Родена дълбоко във сърцата,

откърмена с тревога,

разпалва тя слънцата,

дето гаснат в изнемога.

Ще донесе любов, надежда,

ще посее обич най-грижовно,

тогава, когато ни изглежда,

че наоколо всичко е отровно.

Само тя единствена живее

сред абсурди, неволи, суета,

но рано или късно ще успее

да излекува всяка болка на света.

Тя винаги се ражда

и никога не си отива.

Дали в глад или във жажда,

някак все остава жива.

Нея нищо не може да надвие.

За нея няма граници приети.

И дори до искрица да се свие,

пак ще бъде, пак ще свети!

И когато дойде края,

когато свършва се света,

Знай и ти,

                както

                           аз самият

                                              зная –

Ще бъде само доброта!

 

Нехайко

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Страхилов Todos los derechos reservados

Трябва само да вярваме в нея, това ще бъде достатъчно за човещината..

La obra participa en el concurso:

14 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...