Моята вяра

И в студ, и в мраз, и в мъки,

сред милиони угаснали звезди,

без протекции и препоръки,

добротата пак ще се роди.

Край изоставени огнища

и в пустеещи души,

без да иска нищо,

мъката ще утеши.

С тих и кротък глас

ще прогони страховете

люто покълнали в нас,

прощавайки ни греховете.

Родена дълбоко във сърцата,

откърмена с тревога,

разпалва тя слънцата,

дето гаснат в изнемога.

Ще донесе любов, надежда,

ще посее обич най-грижовно,

тогава, когато ни изглежда,

че наоколо всичко е отровно.

Само тя единствена живее

сред абсурди, неволи, суета,

но рано или късно ще успее

да излекува всяка болка на света.

Тя винаги се ражда

и никога не си отива.

Дали в глад или във жажда,

някак все остава жива.

Нея нищо не може да надвие.

За нея няма граници приети.

И дори до искрица да се свие,

пак ще бъде, пак ще свети!

И когато дойде края,

когато свършва се света,

Знай и ти,

                както

                           аз самият

                                              зная –

Ще бъде само доброта!

Нехайко