11 jun 2017, 20:52

Моята забравена Колхида...

575 3 9

Моята забравена Колхида...

 

              „Не търся вече. Срещнах те, Любов.”

                               Елица Ангелова

 

Пресрещахме се в не един живот,

красиви бяха наште пируети,

прегръщах те завинаги, Любов,

под погледа на вятърни комети.

 

Оставяше ми белези в кръвта,

във костите ми вливаше надежда,

със теб изпитвах страстно радостта,

която към безкрая ме отвежда.

 

Но вече тясна ми е таз земя,

аз искам да летя, да си отида,

отново пак да тичам по брега

на моята забравена Колхида.

 

А теб ще отнеса със мен,

в дълбоките космически предели,

светът ще бъде вечно озарен,

от мислите ти в звездното изгрели.

 

11.06.2017г.

Елица

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси, Пепи, Влади, благодаря ви приятели за съпорта и подкрепата! Мотивирате ме по-честичко да се отбивам тук и да публикувам...Пожелавам ви хубави дни до края на седмицата!
  • Прекрасно!
  • Разкошно, Ели! Поздравления!
  • Поздравления и от мен за страхотния стих, Ели! Силно аплодирам!
  • Давид, Елдер, Ели и Вили, благодаря ви сърдечно! Радвам се, че тези мои плахи опити да си подреждам мислите стихотворно ви харесват! И вие бъдете здрави и вдъхновени!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...