Jun 11, 2017, 8:52 PM

Моята забравена Колхида... 

  Poetry » Love
433 3 9

Моята забравена Колхида...

 

              „Не търся вече. Срещнах те, Любов.”

                               Елица Ангелова

 

Пресрещахме се в не един живот,

красиви бяха наште пируети,

прегръщах те завинаги, Любов,

под погледа на вятърни комети.

 

Оставяше ми белези в кръвта,

във костите ми вливаше надежда,

със теб изпитвах страстно радостта,

която към безкрая ме отвежда.

 

Но вече тясна ми е таз земя,

аз искам да летя, да си отида,

отново пак да тичам по брега

на моята забравена Колхида.

 

А теб ще отнеса със мен,

в дълбоките космически предели,

светът ще бъде вечно озарен,

от мислите ти в звездното изгрели.

 

11.06.2017г.

Елица

 

 

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Веси, Пепи, Влади, благодаря ви приятели за съпорта и подкрепата! Мотивирате ме по-честичко да се отбивам тук и да публикувам...Пожелавам ви хубави дни до края на седмицата!
  • Прекрасно!
  • Разкошно, Ели! Поздравления!
  • Поздравления и от мен за страхотния стих, Ели! Силно аплодирам!
  • Давид, Елдер, Ели и Вили, благодаря ви сърдечно! Радвам се, че тези мои плахи опити да си подреждам мислите стихотворно ви харесват! И вие бъдете здрави и вдъхновени!
  • Споделям хубавите отзиви
    Поздрави, Ели.
  • С удоволствие прочетох тази възторжена ода на любовта, която осмисля човешкия живот и ни пресътворява...
    Атрактивно заглавие, добре защитено от целия текст.
    Поздрави!
  • Хареса ми, поздравления!
  • За мен е удоволствие да чета поезията ти и честно незнам какво повече да кажа.
Random works
: ??:??