4 jul 2009, 20:53

Моята земя

2.5K 0 6

Моята земя                                       

 

Кой ли не те е поисквал?

За кого ли не била си мечта?

Да имат в земите си Искър

и зелените Родопски плата.

Конете си с вода да напият,

с бистра, планинска вода

и да обгърнат с поглед ония

тъй прекрасни райски места,

които Бог създавал с любов

от Пирин до Балкана-Стария.

Сетне с Божи, благ благослов

нарекъл земята България.

И населил по тези земи

Българи-пазачи на Рая -

твоите и моите деди

от началото на Рая до края.

После отпочинал си Бог

и забравил сякаш България.

Но един прекрасен народ

още Земята си пази я...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...