17 jul 2009, 23:24

Моята зима

1K 0 1

Във моята зима те затворих, любов,

превърнах  в кристали от скреж верността ти

със бялата, снежната част от своя живот,

направих на кубчета лед нежността ти.

 

По кубче ще слагам във чаша кафе,

на глътки горчиви ще го пия студено

и вкусът ще напомня за твойте ръце,

взели в шепи сърце заледено.

 

Ще изпия последната глътка кафе,

празна чаша ще остане след тебе,

подарявам я чиста на тебе, море,

с морски пясък и сол напълни я.

 

 

И след туй ще вървя, ще остана сама,

с меланхолия ще летя в  необятност,

ще крещя, когато настъпва нощта,

и със камък ще свалям мечти в непонятност.

 

И ще  говоря може би  високопарно

или ще бъда снежно безразлична,

приела избора ти повече емоционално,

аз знам - ненужна съм и съм за теб безлична.

 

Не се разчувствам на сбогуване,

постъпихме правилно, моя любов,

остана само нечие тъгуване.

Чие? Ще покаже самият живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...