danda (Даниела)
358 1129
31 ago 2010, 21:23

Мозайка 

  Poesía » De amor
520 0 2


Бавно се разпадам на парчета чакащи копнежи,

на порои крехки ветрове от огън обладани,

на безброй мъниста от скована нежност,

на късове облачно небе над тъмни океани.

На стонове разпадам се, на куп листенца маргаритени,

на многоточия мастилени петна по листи изпокъсани,

на капчици роса, единствено от самодивски устни пита,

на дъх прозрачен се разпадам в утрото навъсено.

Разпадам се на атоми от пурпурен трептеж,

разпадам се на устни, длани, шепот и очи...

И само ти ще можеш късовете мен да събереш,

единствено във твоите ръце да бъда цяла не боли.



© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??