Мозайка
Бавно се разпадам на парчета чакащи копнежи,
на порои крехки ветрове от огън обладани,
на безброй мъниста от скована нежност,
на късове облачно небе над тъмни океани.
На стонове разпадам се, на куп листенца маргаритени,
на многоточия мастилени петна по листи изпокъсани,
на капчици роса, единствено от самодивски устни пита,
на дъх прозрачен се разпадам в утрото навъсено.
Разпадам се на атоми от пурпурен трептеж,
разпадам се на устни, длани, шепот и очи...
И само ти ще можеш късовете мен да събереш,
единствено във твоите ръце да бъда цяла не боли.
© Даниела All rights reserved.
