Човекът е потъващ айсберг. Студен, величествен, огромен. Подал главата си за капка слънце над синьото море със име Нищета. Създаден да стои над всичко, той плува сам в студената вода. Приятно е, но е самотен и тази адска, убийствена горещина...
Върви със злобата ръка в ръка, очаква някъде да стигне до брега, да види друг - достатъчно със тази самота. Възбуждат го прекрасните видения, немигащ, вторачен за знамения, топи се тялото от ледстудения мисловен лабиринт.
Дошъл е краят на неговото странство. Дошъл е краят на малкото пространство, в което бе му писано да се роди, да скита и после да умре.
Животът е потънал айсберг. Животът е ръждясал мит. А мечтите и малките страдания са само част от нашите желания.
Тиха улица във празен град. Лунна светлина, стеляща се навред, а улицата продължава все напред, напред...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.