ДЖЕЙМС72 (Марто)
17 6
31 июл. 2007 г., 23:36

МРАЧНА ЛИРИКА 

  Поэзия
1105 0 1
Човекът е потъващ айсберг.
Студен, величествен, огромен.
Подал главата си за капка слънце
над синьото море със име Нищета.
Създаден да стои над всичко,
той плува сам в студената вода.
Приятно е, но е самотен
и тази адска, убийствена горещина...

Върви със злобата ръка в ръка,
очаква някъде да стигне до брега,
да види друг - достатъчно със тази самота.
Възбуждат го прекрасните видения,
немигащ, вторачен за знамения,
топи се тялото от ледстудения мисловен лабиринт.

Дошъл е краят на неговото странство.
Дошъл е краят на малкото пространство,
в което бе му писано да се роди,
                        да скита
                и после да умре.

Животът е потънал айсберг.
Животът е ръждясал мит.
А мечтите и малките страдания
са само част от нашите желания.

Тиха улица във празен град.
Лунна светлина, стеляща се навред,
а улицата продължава все напред, напред...

© Марто Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??