МРАЧНА ЛИРИКА
1.3K
0
1
Човекът е потъващ айсберг.
Студен, величествен, огромен.
Подал главата си за капка слънце
над синьото море със име Нищета.
Създаден да стои над всичко,
той плува сам в студената вода.
Приятно е, но е самотен
и тази адска, убийствена горещина...
Върви със злобата ръка в ръка,
очаква някъде да стигне до брега,
да види друг - достатъчно със тази самота.
Възбуждат го прекрасните видения,
немигащ, вторачен за знамения,
топи се тялото от ледстудения мисловен лабиринт.
Дошъл е краят на неговото странство.
Дошъл е краят на малкото пространство,
в което бе му писано да се роди,
да скита
и после да умре.
Животът е потънал айсберг.
Животът е ръждясал мит.
А мечтите и малките страдания
са само част от нашите желания.
Тиха улица във празен град.
Лунна светлина, стеляща се навред,
а улицата продължава все напред, напред...
Студен, величествен, огромен.
Подал главата си за капка слънце
над синьото море със име Нищета.
Създаден да стои над всичко,
той плува сам в студената вода.
Приятно е, но е самотен
и тази адска, убийствена горещина...
Върви със злобата ръка в ръка,
очаква някъде да стигне до брега,
да види друг - достатъчно със тази самота.
Възбуждат го прекрасните видения,
немигащ, вторачен за знамения,
топи се тялото от ледстудения мисловен лабиринт.
Дошъл е краят на неговото странство.
Дошъл е краят на малкото пространство,
в което бе му писано да се роди,
да скита
и после да умре.
Животът е потънал айсберг.
Животът е ръждясал мит.
А мечтите и малките страдания
са само част от нашите желания.
Тиха улица във празен град.
Лунна светлина, стеляща се навред,
а улицата продължава все напред, напред...
© Марто All rights reserved.
