По нощните улици, мракът се скита,
търси си сродна самотна душа.
Наднича в прозорците, хората пита,
имат ли нужда от вярна ръка.

Свикнал на истини в думите скрити,
слушал лъжи, повярвал и страдал.
Помогнал, и гладните станали сити,
а мракът, отново в тъмното падал.

Тогава, той тихо погледнал звездите,
нищо не казал, но те го разбрали.
Дарили го с обич, взета от дните,
луната, нежно косите му гали.

Дори и самотен, живее си мракът,
идва по тъмно и тръгва в зори.
В прозорци наднича, а някъде чакат,
красивата нощ да се появи.

Явор Перфанов
19.04.2018
Г. Оряховица

:)