Понякога искам да ме няма,
като молив от хартия да се затрие.
Да изчезна, да прелетя като птица,
като есен да се изпаря.
Като всяко откъснато цвете да изсъхна.
Да се свърши тази болка гадна и да спра да пия.
Да изгоря като цигара,
Да се удавя в прелестта на океана,
да бъда рози с бодли и да не ме безпокои
тъгата излизаща в сълзите ми.
За жалост тази тъга ми е позната,
Нахлува в нощните ми дни. ...