5.02.2021 г., 16:39

Мрак

349 0 0

Понякога искам да ме няма,

като молив от хартия да се затрие.

Да изчезна, да прелетя като птица,

като есен да се изпаря.

Като всяко откъснато цвете да изсъхна.

Да се свърши тази болка гадна и да спра да пия.

Да изгоря като цигара,

Да се удавя в прелестта на океана,

да бъда рози с бодли и да не ме безпокои

тъгата излизаща в сълзите ми.

За жалост тази тъга ми е позната,

Нахлува в нощните ми дни.

Когато тъмно е навън, тъмна ми е душата,

навлиза безпощадно във всичките дни

и убива ме тотално и безкомерно боли.

Боли! 

Ала поне не съм сама, гост Болка ти ли си?

Влиза тихомълком и погълвате цяла,

щом от теб не остане щастие едничка.

Инато и проклето без да пита,

нагло взима и последната частица,

Мъничка мечта!

Я виж, обажда се съдбата,

навярно мъничка искра попадна в душата ми.

Ала спомена изгаря повече от искрата ми.

Сбогуване се със снега, луната и нощта,

ала казва ми душата "изгаряй в спомени"

и тъжна е мъглата,

щом до мен ти не си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...