Мрак, здравей отново! Изгони те частица светлина,
но ти се върна, като я прокуди, след кратък миг едва.
По-тъмен даже станал си, по-тежък, по-отровен, зъл,
а мислех, че от тебе ще да избягам, но как ли бих могъл?
А тя е там - блести тъй ярко, но само спомен ще остане.
Като изгаряне от слънце жарко - да боли не ще престане.
Отчупвам от сърцето си парче, дарявам го на светлината,
а ти, другарю стар, запълваш със прокобата си празнината.
И въпреки това не ще престана макар да не получавам.
Все пак ще бъда още жив, докато мога аз любов да давам.
Частици светлина да нося аз, макар и дребни, мимолетни,
като за усмивка или просто думички "Благодаря!" ответни. ...