Мрак, здравей отново! Изгони те частица светлина, 
но ти се върна, като я прокуди, след кратък миг едва. 
 

По-тъмен даже станал си, по-тежък, по-отровен, зъл, 
а мислех, че от тебе ще да избягам, но как ли бих могъл?
 

А тя е там - блести тъй ярко, но  само спомен ще остане.
Като изгаряне от слънце жарко - да боли не ще престане.
 

Отчупвам от сърцето си парче, дарявам го на светлината, 
а ти, другарю стар, запълваш със прокобата си празнината.
 

И въпреки това не ще престана макар да не получавам.
Все пак ще бъда още жив, докато мога аз любов да давам.
 

Частици светлина да нося аз, макар и дребни, мимолетни,
като за усмивка или просто думички "Благодаря!" ответни.
 

Обвивай, задушвай и мъчи ме - не ме жали въобще тогаз,
Тоз белег, че нявгваш съм обичал, ще пазя до последен час.