19 abr 2024, 6:22

Мрак

661 1 1

В мрака тъмен пребивавах,

Без звук, без светлина

Друг живот аз не познавах

Живях спокойно в самота.

 

Нямах сянка, нямах глас,

Не знаех цвят, не знаех смях.

Силна бях със свойта власт

На мрака аз кралица бях. 

 

В един момент във мрака непрогледен

Пробиха слънчеви лъчи

Видях сянка, чух и песен

И на прага ми стоеше ти.

 

Подаде ми ръка и ме поведе

В твоя свят тъй нов и непознат

От кралството ми тъмно ме изведе

И ми показа що е смях и що е цвят.

 

Видях небе, видях земя

На нежен полъх паднах в плен

И вече аз не бях сама

Защото имах те до мен. 

 

Кралица бях на тъмнината

Живот живях самотен и суров

А ти- господар на светлината

Научи ме какво е то любов. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Луна Скай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса Луна и мога да ти кажа, че и аз съм се чувствала, като кралица в мрачен замък, заобиколен от облаци нещасие, мика и гъмотевици от ярост, но се намери лъч светлина от една прободена ръка, която раздра мрака, строши замъка и ме измъкна от моята съмота!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...