Мрак

19 abr 2024, 6:22

Poesía » De amor

261 1 2

В мрака тъмен пребивавах,

Без звук, без светлина

Друг живот аз не познавах

Живях спокойно в самота.

Нямах сянка, нямах глас,

Не знаех цвят, не знаех смях.

Силна бях със свойта власт

На мрака аз кралица бях.

В един момент във мрака непрогледен

Пробиха слънчеви лъчи

Видях сянка, чух и песен

И на прага ми стоеше ти.

Подаде ми ръка и ме поведе

В твоя свят тъй нов и непознат

От кралството ми тъмно ме изведе

И ми показа що е смях и що е цвят.

Видях небе, видях земя

На нежен полъх паднах в плен

И вече аз не бях сама

Защото имах те до мен.

Кралица бях на тъмнината

Живот живях самотен и суров

А ти- господар на светлината

Научи ме какво е то любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Петя_Ап

2024-05-28T11:29:01+03:00

Хареса ми!
Andriana99 (Ева)

2024-05-28T11:12:55+03:00

Много ми хареса Луна и мога да ти кажа, че и аз съм се чувствала, като кралица в мрачен замък, заобиколен от облаци нещасие, мика и гъмотевици от ярост, но се намери лъч светлина от една прободена ръка, която раздра мрака, строши замъка и ме измъкна от моята съмота!