В мрака тъмен пребивавах,

Без звук, без светлина

Друг живот аз не познавах

Живях спокойно в самота.

Нямах сянка, нямах глас,

Не знаех цвят, не знаех смях.

Силна бях със свойта власт

На мрака аз кралица бях. 

В един момент във мрака непрогледен

Пробиха слънчеви лъчи

Видях сянка, чух и песен

И на прага ми стоеше ти.

Подаде ми ръка и ме поведе

В твоя свят тъй нов и непознат

От кралството ми тъмно ме изведе

И ми показа що е смях и що е цвят.

Видях небе, видях земя

На нежен полъх паднах в плен

И вече аз не бях сама

Защото имах те до мен. 

Кралица бях на тъмнината

Живот живях самотен и суров

А ти- господар на светлината

Научи ме какво е то любов.