Мракът е жив!

5 ene 2008, 16:17

Poesía

645 0 3

Пропадайки бързо от светло на тъмно,
летях надолу и беше стръмно!
Стаила дъх и примряла от страх,
лъчезарното минало е вече прах!

Сега разбирам, че тъмното е живо,
че всичко в него е бясно и диво!
Че всяка сянка си има душа
и всяка чертае мойта съдба!

И виждам вече - не съм сама,
просто живея между два свята!
Светът на светлината и тъмнината
и явна е вече на тях борбата!

Мракът е жив и също диша,
усещам и чувам, знам, не греша!
И то е близо, дере и ранява,
но на светло по-слабо става!

От тъмното треперя и крия се
и че ги виждам всеки път, вярвам си!
Но в мрака всичко е както на светлината,
от тъмнината ще си избавя душата!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.