Мракът е жив!
Пропадайки бързо от светло на тъмно,
летях надолу и беше стръмно!
Стаила дъх и примряла от страх,
лъчезарното минало е вече прах!
Сега разбирам, че тъмното е живо,
че всичко в него е бясно и диво!
Че всяка сянка си има душа
и всяка чертае мойта съдба!
И виждам вече - не съм сама,
просто живея между два свята!
Светът на светлината и тъмнината
и явна е вече на тях борбата!
Мракът е жив и също диша,
усещам и чувам, знам, не греша!
И то е близо, дере и ранява,
но на светло по-слабо става!
От тъмното треперя и крия се
и че ги виждам всеки път, вярвам си!
Но в мрака всичко е както на светлината,
от тъмнината ще си избавя душата!
© Зори All rights reserved.
