16 abr 2010, 22:24

Мраморен ковчег

  Poesía » Otra
734 0 0

Дразнеща тишина

разстила се навред,

прегръща мозъка ми,

всичко се обръща в мен.

 

Побъркват ме капките роса,

търкаляйки се

по засухрено лице

някъде далеч.

 

Чувам как вятър шепне

през тесен проход...

да повее леко и към мен

да разсее мисълта злокобна.

 

Защо никой не чува

вика ми приглушен,

залостен е животът

в мраморен ковчег.

 

Компания ми правят

тишината мъртва,

крясъците вътре в мен

и безброй спомени за теб...

 

Към кой да се обърна

с вик за помощ

и жадни за живот очи,

кой ще сведе поглед

 

към онази долу,

потънала във срам и гнет,

онази долу,

погребана във мраморен ковчег...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....