16 апр. 2010 г., 22:24

Мраморен ковчег

735 0 0

Дразнеща тишина

разстила се навред,

прегръща мозъка ми,

всичко се обръща в мен.

 

Побъркват ме капките роса,

търкаляйки се

по засухрено лице

някъде далеч.

 

Чувам как вятър шепне

през тесен проход...

да повее леко и към мен

да разсее мисълта злокобна.

 

Защо никой не чува

вика ми приглушен,

залостен е животът

в мраморен ковчег.

 

Компания ми правят

тишината мъртва,

крясъците вътре в мен

и безброй спомени за теб...

 

Към кой да се обърна

с вик за помощ

и жадни за живот очи,

кой ще сведе поглед

 

към онази долу,

потънала във срам и гнет,

онази долу,

погребана във мраморен ковчег...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...