15 jul 2007, 10:06

Мрази ме /вечно ще те обичам/

  Poesía
1.5K 0 0
Смъртта на една илюзия
е смърт на частица от теб самия.
И днес, когато мечтите ми умират,
болката се мъча да убия.
Умира пред мен кръгозора.
Черен фон с черни букви.
Душата - разпокъсана и гола.
Студена кръв от вените ми руква.
И все по-черно става небето,
слънцето докосва ме с ледени лъчи.
Разяждащо чакане разлага сърцето...
музиката докосва сетивата... и боли...!
Непосилно е устните "Сбогом" да изрекат.
Стене душата в предсмъртна агония...
Изглежда сълзите ми никога не ще изтекат
и студенината е единствената ми броня...
Безчувствена съм - само на думи -
просто едно престорено държание,
ала видя ли те, секва дъха ми...
Тежка е съдбата... непосилно изпитание.
И мрази ме, защото трябва да съм такава.
Мрази ме. Аз цял един живот ще отричам.
Нека душата и сърцето потънат в забрава.
Мрази ме... аз вечно ще те обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ънфоргивън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...