Jul 15, 2007, 10:06 AM

Мрази ме /вечно ще те обичам/

  Poetry
1.5K 0 0
Смъртта на една илюзия
е смърт на частица от теб самия.
И днес, когато мечтите ми умират,
болката се мъча да убия.
Умира пред мен кръгозора.
Черен фон с черни букви.
Душата - разпокъсана и гола.
Студена кръв от вените ми руква.
И все по-черно става небето,
слънцето докосва ме с ледени лъчи.
Разяждащо чакане разлага сърцето...
музиката докосва сетивата... и боли...!
Непосилно е устните "Сбогом" да изрекат.
Стене душата в предсмъртна агония...
Изглежда сълзите ми никога не ще изтекат
и студенината е единствената ми броня...
Безчувствена съм - само на думи -
просто едно престорено държание,
ала видя ли те, секва дъха ми...
Тежка е съдбата... непосилно изпитание.
И мрази ме, защото трябва да съм такава.
Мрази ме. Аз цял един живот ще отричам.
Нека душата и сърцето потънат в забрава.
Мрази ме... аз вечно ще те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ънфоргивън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...