12 sept 2006, 17:07

МРАЗЯ...

  Poesía
1.3K 1 2

МРАЗЯ...


Мразя миналото си,

защото в него си ти,

мразя и сънищата си,

защото ме карат да роня сълзи.

 

Мразя да нахлуваш в мислите ми,

ще заключа всички врати,

отдавна изпарил си се от мечтите ми

и от живота ми си отиди!

 

Мразя да чувам лъжи,

а ти постоянно ги изричаше.

Обичаш ме? – я замълчи!..

ти мен за каква ме имаше?

 

 

Мразя и тебе дори,

подлудяват ме „празните” думи,

просто се обърни и върви,

вечно непознат за мен бъди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • еми какво да кажа... все едно си видяла какво ми е на мен ..6
  • Всеки с право на глас, нали?
    Направо е супер мила, често става така, но за някой чуствата са непознати...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...