МРАЗЯ...
МРАЗЯ...
Мразя миналото си,
защото в него си ти,
мразя и сънищата си,
защото ме карат да роня сълзи.
Мразя да нахлуваш в мислите ми,
ще заключа всички врати,
отдавна изпарил си се от мечтите ми
и от живота ми си отиди!
Мразя да чувам лъжи,
а ти постоянно ги изричаше.
Обичаш ме? – я замълчи!..
ти мен за каква ме имаше?
Мразя и тебе дори,
подлудяват ме „празните” думи,
просто се обърни и върви,
вечно непознат за мен бъди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
..6
