6 oct 2005, 2:27

Мразя се

  Poesía
1.5K 0 2

МРАЗЯ СЕ

 

              Ненавиждам деня,

              в който те срещнах.

 

              Мразя се,

              от онзи миг и

              час, в който ме видя

              и исках да те впечатля.

 

              От тогава намразих душата си,

              защото тя бе безсилна

              пред твоите слова.

 

              Мразя сърцето си,

              понеже то е виновно

              да те обичам.

 

              Ненавиждам мислите си,

              които непрекъснато

              бяха насочени към теб.

 

              Мразя се,

              понеже не се преборих

              с всеки твой поглед,

              който ме караше да се чувствам

              използвана и омърсена.

 

              Мразя се,

              че не се преборих с чувствата

              да съм ухажвана и впечатлена,

              а още повече прелъстена.

 

              Мразя се,

              защото осъзнавах кой си,

              а позволих да съм употребена.

 

              Радвам се,

              че бях силна и устоях

              на вечните ти намеци

              за хотелската стая,

              при които се чувствах,

              като уличница.

 

              Не те виня за нищо,

              а мразя себе си,

              защото се оказах слаба

              и подвластна на твоята лъжа.

 

         МРАЗЯ СЕ И НИКОГА НЯМА ДА СИ ГО ПРОСТЯ

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Кирова - Йонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...