МРАЗЯ СЕ

              Ненавиждам деня,

              в който те срещнах.

              Мразя се,

              от онзи миг и

              час, в който ме видя

              и исках да те впечатля.

              От тогава намразих душата си,

              защото тя бе безсилна

              пред твоите слова.

              Мразя сърцето си,

              понеже то е виновно

              да те обичам.

              Ненавиждам мислите си,

              които непрекъснато

              бяха насочени към теб.

              Мразя се,

              понеже не се преборих

              с всеки твой поглед,

              който ме караше да се чувствам

              използвана и омърсена.

              Мразя се,

              че не се преборих с чувствата

              да съм ухажвана и впечатлена,

              а още повече прелъстена.

              Мразя се,

              защото осъзнавах кой си,

              а позволих да съм употребена.

              Радвам се,

              че бях силна и устоях

              на вечните ти намеци

              за хотелската стая,

              при които се чувствах,

              като уличница.

              Не те виня за нищо,

              а мразя себе си,

              защото се оказах слаба

              и подвластна на твоята лъжа.

         МРАЗЯ СЕ И НИКОГА НЯМА ДА СИ ГО ПРОСТЯ