Мразя те,

мразя всяко твое изречение,

всеки поглед твой.

Мразя как те искам за спасение,

но не искам и да бъдеш мой.

Мразя да те няма,

мразя да си тук,

защото в погледа ти виждам само ярката измама.

Мразя те, защото сега си друг...

Мразя ти очите, защото ме заслепяват,

мразя ги, не отричам... а как ме запленяват…

мразя те и ден и нощ,

мразя да си мисля за целувките ти.

Мразя ги и като кървав нож,

да ме галят от далеч милувките ти...

мразя случайните срещи,

въпреки че за тях бленувах.

Мразя писмата ти горещи,

как, четейки ги, във сълзи будувах...

Мразя и лятото, и зимата,

защото ти грозотата им разкри.

Мразя думите, плавно изграждащи римата,

защото във всяка част от нея пламък от теб се възпламени...