25 abr 2010, 19:50

Мразя те (нова версия)

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Малкото, което ми остави;

малкото, което имах.

Ти наистина забрави

как истински те обичах.

Можеше да си тръгнеш

като всички останали,

но предпочете да ме прегърнеш

заради чувствата забравени.

Как ми се иска всичко това

да е просто поредната ти лъжа.

Не бих могла все така

да вярвам сляпо в омразата.

Очите ти - зловещи,

мислите - невъобразими,

устните - така горещи,

думите непоклатими.

Пр.: Мразя те!

Обърни се назад -

не пристъпвай!

Ти си вече непознат -

не се връщай!

В сърцето ми

има само омраза -

приеми тези думи,

които ме смазват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амелия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха, това "Пр."- Припев ли трябва да значи? За песен ли го гласиш това недомислие? Отказвам се да чета по- старите неща в сайта, разочарована съм днес тотално!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...