25 abr 2010, 19:50

Мразя те (нова версия)

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Малкото, което ми остави;

малкото, което имах.

Ти наистина забрави

как истински те обичах.

Можеше да си тръгнеш

като всички останали,

но предпочете да ме прегърнеш

заради чувствата забравени.

Как ми се иска всичко това

да е просто поредната ти лъжа.

Не бих могла все така

да вярвам сляпо в омразата.

Очите ти - зловещи,

мислите - невъобразими,

устните - така горещи,

думите непоклатими.

Пр.: Мразя те!

Обърни се назад -

не пристъпвай!

Ти си вече непознат -

не се връщай!

В сърцето ми

има само омраза -

приеми тези думи,

които ме смазват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амелия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха, това "Пр."- Припев ли трябва да значи? За песен ли го гласиш това недомислие? Отказвам се да чета по- старите неща в сайта, разочарована съм днес тотално!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...