14 jun 2015, 22:58

Мръсницата във мен

1.5K 0 6

Мръсницата във мен

Мръсницата във мене се събуди.
С години бе порядъчна жена.
Срама си под цигарен дим притули.
А уискито приспа ù съвестта.

Тялото ù голо стана пристан
на студената и бързата любов.
А душата ù, по детски чиста,
в ръцете чужди беше благослов.

Мъжете, като хищници злояди
откъсваха плътта ù къс по къс
доволни, че от тялото ù младо 
подхранваха ловджийския си хъс.

Мръсницата във мене се събуди.
Онази! Непристъпната жена!
Която само с поглед ще те подлу́ди
и за нищо не изпитваше вина. 

Мръсницата във мен съвсем не бе мръсница.
Това бе нейният отчаян зов.
Жената в мен, като ранена птица,
отмъщаваше за своята любов.

Галя Кутулева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Кутулева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкъсахте ме, ей :D
    Но Ви благодаря на всички, защото е станала чудесна дискусия. И за мен беше много полезно, а и приятно да я прочета.
  • Браво
    И Белла, прояви малко въображение, "злояди" се връзва идеално.
  • Знам защо се е събудила мръсната в теб! За да се почувства жива! Тъжна истина, но понякога така се случва в живота!
    Харесах стихът ти Галя!
  • Мисля, че имаме морално право на отмъщение, само при насилие върху личността ни.
    И също държа на логиката между думи и изрази...
  • Белла, колкото теб съм си пийнал.
    Значи- съгласен съм за всичко с теб.
    Но, те ни четат трезви.
    Още не са се пропили.
    Дай им моля те още малко шанс.
    После им наливай направо от бутилката
    и хълцай колкото си искаш в коментари.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....