14.06.2015 г., 22:58

Мръсницата във мен

1.5K 0 6

Мръсницата във мен

Мръсницата във мене се събуди.
С години бе порядъчна жена.
Срама си под цигарен дим притули.
А уискито приспа ù съвестта.

Тялото ù голо стана пристан
на студената и бързата любов.
А душата ù, по детски чиста,
в ръцете чужди беше благослов.

Мъжете, като хищници злояди
откъсваха плътта ù къс по къс
доволни, че от тялото ù младо 
подхранваха ловджийския си хъс.

Мръсницата във мене се събуди.
Онази! Непристъпната жена!
Която само с поглед ще те подлу́ди
и за нищо не изпитваше вина. 

Мръсницата във мен съвсем не бе мръсница.
Това бе нейният отчаян зов.
Жената в мен, като ранена птица,
отмъщаваше за своята любов.

Галя Кутулева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Кутулева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкъсахте ме, ей :D
    Но Ви благодаря на всички, защото е станала чудесна дискусия. И за мен беше много полезно, а и приятно да я прочета.
  • Браво
    И Белла, прояви малко въображение, "злояди" се връзва идеално.
  • Знам защо се е събудила мръсната в теб! За да се почувства жива! Тъжна истина, но понякога така се случва в живота!
    Харесах стихът ти Галя!
  • Мисля, че имаме морално право на отмъщение, само при насилие върху личността ни.
    И също държа на логиката между думи и изрази...
  • Белла, колкото теб съм си пийнал.
    Значи- съгласен съм за всичко с теб.
    Но, те ни четат трезви.
    Още не са се пропили.
    Дай им моля те още малко шанс.
    После им наливай направо от бутилката
    и хълцай колкото си искаш в коментари.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...