14 июн. 2015 г., 22:58

Мръсницата във мен

1.5K 0 6

Мръсницата във мен

Мръсницата във мене се събуди.
С години бе порядъчна жена.
Срама си под цигарен дим притули.
А уискито приспа ù съвестта.

Тялото ù голо стана пристан
на студената и бързата любов.
А душата ù, по детски чиста,
в ръцете чужди беше благослов.

Мъжете, като хищници злояди
откъсваха плътта ù къс по къс
доволни, че от тялото ù младо 
подхранваха ловджийския си хъс.

Мръсницата във мене се събуди.
Онази! Непристъпната жена!
Която само с поглед ще те подлу́ди
и за нищо не изпитваше вина. 

Мръсницата във мен съвсем не бе мръсница.
Това бе нейният отчаян зов.
Жената в мен, като ранена птица,
отмъщаваше за своята любов.

Галя Кутулева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Кутулева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкъсахте ме, ей :D
    Но Ви благодаря на всички, защото е станала чудесна дискусия. И за мен беше много полезно, а и приятно да я прочета.
  • Браво
    И Белла, прояви малко въображение, "злояди" се връзва идеално.
  • Знам защо се е събудила мръсната в теб! За да се почувства жива! Тъжна истина, но понякога така се случва в живота!
    Харесах стихът ти Галя!
  • Мисля, че имаме морално право на отмъщение, само при насилие върху личността ни.
    И също държа на логиката между думи и изрази...
  • Белла, колкото теб съм си пийнал.
    Значи- съгласен съм за всичко с теб.
    Но, те ни четат трезви.
    Още не са се пропили.
    Дай им моля те още малко шанс.
    После им наливай направо от бутилката
    и хълцай колкото си искаш в коментари.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...