Мухлясалите мухъли
са по-зле дори от алфа.
Мечтаят да са майстори,
но нямат шанс дори за калфа.
Защото мухъла е твърде блудкав,
не е даже и ядлив.
За рокфори те се мислят,
но аршинът все е крив.
Не са дори и синьо сирене,
нито кашкавал.
Те са онзи мухъл там -
в дупката на уличен асфалт.
Нямат мнение за нищо,
тихи са като дръвник.
От този пън не ще излезе тъпан.
Прекалено той е саможив.
Действат само реакционно,
даже и тогава - не.
Питаш ли ги - отговарят.
Ако ли не - си траят те.
Могат само да живуркат
на ръба на глупостта.
Никой не ги и забелязва,
не отварят своята уста.
Има хора като тях и смели -
води тихи, но дълбоки.
Но не за тях е тази тема.
А за страхливците жестоки.
Чуят ли, че нещо става
тихо се спотайват те.
Чакат бурята да мине
и скрито наблюдават отдалеч.
Нищо не ги интересува,
освен ако засяга ги директно.
Дори тогава чакат все на други
да свършат работата черна.
Изобщо от тез дребнички душици,
няма полза никаква, уви.
Живуркат си съвсем безсмислено
на гърба на смелите души.
П.С. ! Това тук няма нищо общо с никой от Откровения.
Инспирирано е от живия живот.
© Хел Todos los derechos reservados