Стига лаял, Муко,
и я че завием.
Оди у боклука
нещо да изриеш!
Парете ючера
пай ги откраднаше.
Немамо вечера
от тия апаше.
Ти, Муко, да не лаеш
по тие айдуци.
Оти нели знаеш -
они ного пуцу.
Он, Свети Петър,
направление нече.
Требе земя метър
и ни нема вече.
Мука - мъка
Ючера – вчера
Пуцу - стрелят
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калина Стоянова Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
