Стига лаял, Муко,
и я че завием.
Оди у боклука
нещо да изриеш!
Парете ючера
пай ги откраднаше.
Немамо вечера
от тия апаше.
Ти, Муко, да не лаеш
по тие айдуци.
Оти нели знаеш -
они ного пуцу.
Он, Свети Петър,
направление нече.
Требе земя метър
и ни нема вече.
Мука - мъка
Ючера – вчера
Пуцу - стрелят
© Калина Стоянова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
