Стига лаял, Муко,
и я че завием.
Оди у боклука
нещо да изриеш!
Парете ючера
пай ги откраднаше.
Немамо вечера
от тия апаше.
Ти, Муко, да не лаеш
по тие айдуци.
Оти нели знаеш -
они ного пуцу.
Он, Свети Петър,
направление нече.
Требе земя метър
и ни нема вече.
Мука - мъка
Ючера – вчера
Пуцу - стрелят
© Калина Стоянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
