Муза
В топлите ти ласки да потъна,
обгърната от нежен аромат.
В есенните сенки с цвят на пламък,
за да сграбча и последния ти цвят.
Дълбините на сърцето ми изгаряш
с най-дръзката, най-пламенна мечта.
Като вятър във косите ми играеш,
като бързей в развълнувана река.
Ти си огънят в очите ми безумни,
стръкче обич във измисления свят.
Изгубена сред сънищата стръмни,
в плен на болка, страст и звучен смях.
Късче сила в незапомнени слова,
бликаш в нежен ромон от сълзи.
Перото с теб танцува по листа -
пътека светла в мрачните ми дни.
С цвят на слънце, вино и искри,
океан бушува в мислите безгрешни.
На тебе с плам покланят се дори
поетите отминали и днешни.
Ти, музо - моя песен, ласкав стих,
за миг дари света ми с нова цел.
В капки от кристали се родих,
благодарен поглед днес към теб съм свел.
06. 09. 11 г.
С. Драгоево
© Галена Върбева Todos los derechos reservados