17.11.2011 г., 14:38

Муза

660 0 7

Муза

 

В топлите ти ласки да потъна,

обгърната от нежен аромат.

В есенните сенки с цвят на пламък,

за да сграбча и последния ти цвят.

 

Дълбините на сърцето ми изгаряш

с най-дръзката, най-пламенна мечта.

Като вятър във косите ми играеш,

като бързей в развълнувана река.

 

Ти си огънят в очите ми безумни,

стръкче обич във измисления свят.

Изгубена сред сънищата стръмни,

в плен на болка, страст и звучен смях.

 

Късче сила в незапомнени слова,

бликаш в нежен ромон от сълзи.

Перото с теб танцува по листа -

пътека светла в мрачните ми дни.

 

С цвят на слънце, вино и искри,

океан бушува в мислите безгрешни.

На тебе с плам покланят се дори

поетите отминали и днешни.

 

Ти, музо - моя песен, ласкав стих,

за миг дари света ми с нова цел.

В капки от кристали се родих,

благодарен поглед днес към теб съм свел.

 

06. 09. 11 г.

С. Драгоево

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...