Муза
1.
Не искам да ме разкъсват на части,
безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие
и да ме смучат също, не искам,
мошеници.
Не искам да бъда, ни горе –
ни долу.
Но,
ако открия нещо важно
у себе си,
ще започна много силно
да се обичам!
Ще кажа:
Това съм!
Сега съм!
Така и така
се наричам –
и затова
съм си аз.
Не друг
и не двуличен...
А, личен!
2.
Днес всеки знае,
колко добре е,
да се живее.
Но гопода заслужили деятели,
лауреати и писатели –
пирати,
от които дребния пати –
все пак,
кажете
цената на ръцете,
развързаните?
3.
Загубиш ли вяра –
загубваш мечтите си.
Загубиш ли щастие –
изгубваш от дните си.
Изпуснеш ли някога да видиш очите си,
уплетен от погледи и пълно зависим,
от чуждите думи и глуми, и мисли,
ще срещнеш лицето си, друго –
неистинско!
4.
Забравих този ден да поздравя
и утрото, и първата роса.
Събудих се разсеян и смутен,
че слънцето огряваше и мен.
Събудих се и рекох си:
– Нима, за мене грее
слънцето, сега?
Да грее!
Мислех –
ще напиша стих...
Но под юргана,
сънено се свих.
Сгреших.
Уви, тъй дълга е нощта...
Но, грейне ли при вас –
рипнете на крака!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
))))
