Музата ми... проговори
Мразя да ме бесят,
сутрин рано
по дърветата
и вятърът да развява
бяла кърпа.
Живее ми се.
Не искам качулка.
Искам да гледам палача
в очите.
Преди да умра, да усетя
още веднъж жилото -
И сладкото... И горчивото.
Смъртта е последна гара.
А мен още ми се обича.
Искам да спася любовта си
и всичките нейни
прозорци.
Паметта ми... В момента
е в дупка.
Затова някой трябва да напише,
че ме имало там,
между редовете.
Гола, посиняла от студ,
една такава... Никаква -
със своите спомени,
със страха си...
Че имах време и за
вечеря
на свещи с дим от цигари
с мъже -
лепнеща дъвка
със захар.
От ония, способните.
(Да изпробват емоциите ми,
да ги навиват на пръста си
и после да ги изплюват.)
Научих се... Да ги познавам.
Кучета... А аз
имах нужда от вярност -
(без стегнат възел
на вратовръзката.)
Спокойно да ме разхождат
из нощите.
Да обичат децата ми.
Искам да запазя всички
думи...
И онези - с изтекъл срок
на годност.
Днес денят беше сълзлив.
Нещо в мен проговори
Огледалото - прас!
И се разцепи...
(Поверие било за щастие.)
Нямам нужда от бесене
сутрин рано на съмване.
Трябват ми хапчета.
Безразличатъчни.
И нокти...
с кърваволакиран маникюр,
(надрусан с доза самочувствие)-
Да го забия,
в оня клон, където връзват...
За щяло, нещяло,
бесилото.
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много познато... -
И нокти...
с кърваволакиран маникюр,
(надрусан с доза самочувствие)-
Да го забия,
в оня клон, където връзват...
За щяло, нещяло,
бесилото.
Много силно и чуствено. Незнам какво да кажа... треперя докато чета стиховете ти -
Истинско е! Браво!
-
Поклон!
-
Нямам думи... поразена съм!
Пишеш невероятно, миличка!
Гуш* Веси!!! -
...
Просто няма думи за коментар, няма...! -
невероятен стих, прекланям се пред таланта ти и ми е мъчно
-
Ооо, ВЕЛИКОЛЕПИЕ!
-
Възхищавам ти се!Аплодисменти,Веси!
-
ВЕСЕЛ ДЕН с много слънчеви усмивки желая на всички!
-
Почитания за горчивия стих.
-
Благодаря ви още веднъж,че
бяхме заедно! -
Веси, толкова човешко и толкова истинско!!!
Затова твоята муза е събудила и тази на Креми!!! Прекрасни сте - уязвими и същевременно силни. -
Кремиииииииии!
Чета и плача! И не вярвам на очите си,че всичко което съм написала...
си го пресъздала толкова истински
Плача! Никой никога не ми е подарявал такава
прекрасна песен!
Коленича и ти целувам ръка,мила! -
И моята Муза проговори... за теб, Веси...
Косите ти отрязaха, приятелко,
защото им напомнят свободата.
Какво поиска? Само шепа щастие.
Какво получи? Болка… непозната.
Със камъни замеряха душата ти,
защото извисена бе... богата.
Крилата ти откраднаха, крилата ти...
защото бе високо... в небесата.
От спомените, грабиха, приятелко.
Сега си гола... в дим от черни свещи.
Облизваха от твойта захар, сладката,
полепваше по устните зловещи.
Познаваше ги всичките... (преялите),
със твоята... безкрайно тиха вяра.
Научи се без тях да бъдеш себе си.
(Човекът няма жалост, нито мяра).
Потърси го и него, сред мнозината,
разхождащи се кално във очите ти.
И бе сълзливо, мрачно, като зимата…
не го откри... мнозина бяха ситите.
И точно в мисълта ти непокорната,
разлаяха се гладни... като кучета.
Нахрани ги със думите по листите,
от къравите мръвки се поучиха.
Видях, палача гледаше в зениците,
когато ти отсече... светлината.
От утре ще си първа... за възкръсване,
приятелко... готова за разплата.
-
Просто четох. И ми остана за после да допрочитам. Онази поезия-живот, която ще разбера чак когато порасна. До твоите размери не се достига лесно, Вес. Малка, съвсем, съвсем мъничка съм под твоите стихове.
-
Невероятно поднесена изповед...поклон, Веси!!!
Ако намериш от тези хапчета, моля те, подай и на мен?! -
Безкрайно тъжно и също толкова хубаво... Силни думи, проникващи, пробождащи... Прегръдки!
-
Веси...!!! Голяма Поезия твориш!
Закова ме силата на словото ти!
почувствах с душата си...
с много обич за теб. -
Прочетох...
Всъщност прочетох два пъти!!! Вероятно ще го прочета още няколко пъти ...
И само те поздравлявам!
Трудно се коментира нещо такова, много трудно! -
Наистина стихотворението ти действа онемяващо
Викам си: аз пък ще кажа нещо, нали всички мълчат...но ти всичко си казала.
Невероятно е!!!!!!
Поздрав. -
Сполай ти!
-
"...Искам да запазя всички
думи...
И онези - с изтекъл срок
на годност..."
За да напомнят, за да не забравяме!!!
И каква поанта само......................
-
Откраднах си две минутки да вляза в нета и двойната ми доза кафе се оказа слаба работа.
Невероятна си и музата,и ти...не под кожата,в пулса ми влезе.
Цялото е уникално.
"Трябват ми хапчета.
Безразличатъчни.
И нокти...
с кърваволакиран маникюр,
(надрусан с доза самочувствие)-
Да го забия,
в оня клон, където връзват...
За щяло, нещяло,
бесилото."
Върха! -
Има какво да се научи и от теб и от лирическата!
Ще се вслушам и аз в Музата ти, Веси!
Аплодирам те!!! -
Има те... в сърцата ни... това е по-важно!!!
Трудно ми е да коментирам, но и аз като теб съм Тук... -
Разтърсващ стих, провокиращ задрямалите ми емоции!...
Невероятно силен, жаден за живот, дух!
Поздравления, Веси! И благодаря!!! -
Благодаря ви!
И аз...И музата ми! -
само да се отбележа... изпариха ми се думите.
-
Има те, Веси...!
Има те и между редовете, и в сърцата на тези, които имат очи да прочетат душата ти!
Прегръщам те! -
А аз просто настръхнах от силата...
Възхита си ми винаги, мила Веси!!! -
"Трябват ми хапчета.
Безразличатъчни.
И нокти...
с кърваволакиран маникюр,
(надрусан с доза самочувствие)-
Да го забия,
в оня клон, където връзват...
За щяло, нещяло,
бесилото."
ВЕЛИКОЛЕПИЕ!ПОКЛОН, ВЕСИ! -
Благодаря на музата ти!!!
-
...!
Просто думи нямам...
,,Научих се... Да ги познавам.
Кучета... А аз
имах нужда от вярност -
(без стегнат възел
на вратовръзката.)
Спокойно да ме разхождат
из нощите.
Да обичат децата ми.''
Аплодисменти! -
Веси...
AVE -
А мен още ми се обича.
Искам да спася любовта си
и всичките нейни
прозорци.
Невероятна си!
ЖИВЕЙ И ОБИЧАЙ! МОЖЕШ ГО!
-
"Преди да умра, да усетя
още веднъж жилото -
И сладкото... И горчивото.
Смъртта е последна гара.
А мен още ми се обича.
Искам да спася любовта си
и всичките нейни
прозорци."
Тотално ме събуди с говора си Музата ти!
Аплодисменти! -
Много, много силно!ОНЕМЯХ!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
