Самодива (Вики)
535 5962
24 nov 2009, 10:33

Музеи 

  Poesía
522 0 3

Зад  витрини стаено е живото минало,
древни надписи дремят под прашни стъкла.
Под ръцете човешки, отдавна изстинали,
свети спомен за стари, добри времена.

Времена на герои, творци, откриватели,
позабравени истини, дух избледнял,
оживяващи само в сърца на мечтатели -
шепа луди искрици от счупен кристал.

Сенки призрачни бродят с извадени мечове,
битка страшна ехти с глас на зла тишина.
Синовете повтарят - за помен - заветите
на баща си, останал закрит под пръстта.

Идеали погребани, пориви смачкани,
като корен, от старо дърво оцелял,
се пробуждат и пият нектар от вината ни,
че светини оставихме, тънещи в кал.

А навън? Продължава на маските театъра,
хора гонят с усмивка една суета,
завладяла света... А с крилете на вятъра
вее спомен за стари, добри времена.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??