Самодива (Вики)
529 5992
24.11.2009 г., 10:33 ч.

Музеи 

  Поезия
481 0 3

Зад  витрини стаено е живото минало,
древни надписи дремят под прашни стъкла.
Под ръцете човешки, отдавна изстинали,
свети спомен за стари, добри времена.

Времена на герои, творци, откриватели,
позабравени истини, дух избледнял,
оживяващи само в сърца на мечтатели -
шепа луди искрици от счупен кристал.

Сенки призрачни бродят с извадени мечове,
битка страшна ехти с глас на зла тишина.
Синовете повтарят - за помен - заветите
на баща си, останал закрит под пръстта.

Идеали погребани, пориви смачкани,
като корен, от старо дърво оцелял,
се пробуждат и пият нектар от вината ни,
че светини оставихме, тънещи в кал.

А навън? Продължава на маските театъра,
хора гонят с усмивка една суета,
завладяла света... А с крилете на вятъра
вее спомен за стари, добри времена.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??