Бръсначите в сърдечните ни вени
ще впият остра болка - до разрязване...
и ако аз съм в теб, а ти във мене,
то нека Любовта с очи разказваме...
И някой ден, когато осъзнаем,
че сме половинката на истинското Цяло
и онзи порив истински зарàзен е,
то нека е страстта ни одеяло -
завивка за разголени до край души,
цигулка, лък извила върху огъня,
и музика, що времето руши
от струните в прегръдката на спомена...