19 feb 2017, 18:31

Музика в черно и бяло

  Poesía » Otra
1K 1 1

Музиката – чиста и докосваща всяко сетиво.
Музиката – хляб и вода за душата,

винаги способна е да отмие тъгата.

 

Често кара ме да се замислям –

нима е нужно друго, за да си щастлив?

Или пък достатъчно е

в нейната мелодия да се потопиш?

 

А щом пианото засвири –

магически изчезвам в нов, загадъчен

и така спокоен свят.

 

Клавишите му – черни и бели са,

също като нашите дни.

Редувайки се, създават нашата история,

доброто с лошото винаги за ръка върви.

 

Мелодията ти – с нея аз мечтая,

плача и успокоявам своята душа.

Способна да накараш някого да чувства,

макар и да не вярва в твоята красота –

такава си ти, моя музо, запълваща сърца. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...